Днес е денят на една специална група  хора в нашето многолико общество -Международен ден на слепите хора

У нас незрящите хора са близо 20 хиляди души. Те, също като нас- виждащите, имат своите мъки и радости, своите мечти и желания , искат да са заедно с нас и да се чувстват уютно. Това не е трудно, стига да успеем да  разберем и да се научим да ги разбираме, да им помагаме, да бъдем толерантни към тях. Кой от вас не е гледал филмовия шедьовър "Широко затворени очи"? В него посланията са  кристално ясни: Че за да оцениш по достойнство красотите в този живот - там където ги има, е нужно не да виждаш, а да чувстваш, че не малко, иначе зрящи хора живеят във вечна тъмнина, че най-сетне слепотата е не болест или физически недъг, а висша форма на духовно безсилие и ако всички се стремим да променим този свят, би трябвало да се преборим с нея именно като такава. Много ми се иска да опитаме, най-малкото, защото може би в хода на тази борба, думите "слепота, сляп, слепец" ще придобият своето истинско значение.  А сега ще ви дам идея : Ако имате приятел или познат с нарушено зрение, точно сега е момента да му позвъните и да го попитате «как си?» «имаш ли нужда от мен?». Сигурна съм, че трепета в гласа му  ще издаде приятното  вълнение за приятелски протегнатата ви ръка.И кой знае, може би това ще даде смисъл на този ваш  петък, 13 ноември.Струва си да опитаме, нали?

:)

Краят на мрака

На Тодор – за вярата


На крачка си зад мен, приятелю,
ръка на рамото ми сложил.
Усмихваш се и не виниш съдбата –
в живота всичко е възможно.
„Не се предавай!” – казваш гръмогласно
и виждаш туй, което ни убягва.
Че чудото е в нас – наясно си.
И трябва да се създаде. Със вяра.
От тъмната си светлина раздаваш щедро.
Приятелското рамо само чакаш.
Обнадежден и сигурен, и ведър
на крачка само си от чакания край на мрака.

знаех си :)

Много силни и въздействащи стихове ! Поздрави на Тодор, който всъщност познава истинската светлина! Завиждам ти за този приятел. Дай Боже всекиму!