Прочетен: 1519 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2010 10:00
Навършвам 50. Благодаря ти Боже!
Заформих полукръга на живота си с уверени криле.
Доволен е човек, когато може
с усмивка този факт да изрече.
Не гръмва залп, не плисва звън камбанен,
просветва само палав лъч от свод небесен.
Щом казват, че така единствено се продължава,
обичам всичките си петдесет.
За тях е тази песен.
А е април. Земята бълва подивял разкош..
Потичат сокове, избухват аромати.
Прелива тъмен мед във пчелни кошници.
Пропява кос. Възражда се душата ми
Жена на 50. Каква ирония!
Без възраст е планинският поток.
Душата ми се къпе във хармония.
Какво от туй, че преминавам в следващ срок.
Ще има пак в деня ми сол и сладост,
Ще ме разкъсват радост и печал.
Ще чакам внуци, ще замесвам хляба
Разчупван от мъжа до мен, от обич побелял.
Жена на 50. Благодаря отново Боже!
Май не е прието и е неразумно май,
Но скромно ще си пожелая
след още толкова години втори юбилей
А дотогава…дотогава с твое позволение,