Прочетен: 1960 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2009 15:07
Роди се Явор. Вече четвърти ден Явор е сред нас. Моят племенник.Девет месеца гадаехме как ще изглежда.И ето той има вече свой образ, собствено човешко излъчване . Малък човек, дошъл при нас, в нашия свят на добро и зло със своя си, индивидуална мисия и потенциален заряд . Какви са те точно ще узнаем постепенно, докато пред нашите очи на възрастни животът напъпва, разпуква се и съзрява с насмешлива дързост и съдбовна безпощадност, така необходими за детето, чиято ръчичка вече е поел в своята длан.
Вторият син на моята сестра. Първият се появи логично и предсказано. Прекрасен дар на една бурна споделена любов. Малко ангелче, крехка, но обречена на оцеляване издънка , получена от допълващи се взаимно различна кръв и темперамент. В този ден той е голям батко на малкото си братче и аз се надявам по-скоро да осъзнае какво всъщност получава за в бъдеще .
Първото дете е неизбежна закономерност.Второто е щедър дар Божи. Осъзнат, жадуван и изстрадан. Пожелан първо в мислите, преминал през всички опасения и терзания , избистрен от емоцията на зрелостта и съзнателно заложен в несигурността на бъдещия ден.Желание за още едно свое по-съвършенно продължение.Въпреки всичко,което ти нашепва да не рискуваш с второ дете, а да браниш собственото си спокойствие. Нали си имате вече едно..?
Сестра ми е третото дете в семейството след мен и брат ми. Сестра на 14 и брат на 11 години, какъв по-голям късмет и по-голямо изпитание за едно нежно момиченце в семейство на зрели родители от провинциално миньорско градче.
Беше на 4 годинки, когато започнах следването си в София. Една голяма част от успехите сред мъжката част от обкръжението жънех не толкова с красотата и чара си, а с факта че имам сестричка на 4 годинки. Написах поема за нея, която ще се опитам да пресъздам. Със своя младежки наивитет и неправилен ритъм на стъпката тя не претендира за нищо друго, освен за безрезервна сестринска обич и искреност .
Ето го:
Моя малка и нежна сестричке
колко бързо, за миг избуя.
Милвам твоята руса косица
стискам слабата , скъпа ръка.
Колко палава стана,
а знаеш ли как те помня от първия ден-
малко, синьо човеченце, плачещо.
Моя поглед сърдит и смутен.
Бях голяма, но накаква ревност
се пробуди тогава във мен
щом чух мама да казва с нежност:
Тихо , мамино – с глас променен.
Не разбрах и не исках да зная-
тъй бе странно за мене това
Мама казва ти “мое,”
тогава ти отнемаш за мен любовта.
Дълго плаках на стълбите, свита,
плаках с глас като малко дете
и си тръгнах, на мама сърдита,
крачех бавно, със свити ръце.
Колко смешно и мило ми става
щом си спомня за този мой ден-
Ден на моята смъкната слава,
а на теб, мое скъпо, рожден.
Днес си вече момиче голямо
със ожулено, босо краче
и макар че са четири само
пак са доста години, врабче.
Искаш бързо голяма да станеш
като кака, или като мама
да переш пеленки и да гладиш,
да работиш, да готвиш за двама.
Най- обичаш си мама и татко
Ех да, кака и батко дори.
Вечер Сънчо приспива те сладко
стихват буйните дневни игри.
До креватчето спряла, наведена
иска твойта сестрица да спре
и с ръката си топла и ледена
одеалцето да прибере.
Да те гледа как дишаш спокойно
в своя чист и безгрижен, тих сън
Как редят се усмивки безбройни
и разнася се тихичък звън.
Ти навярно сънуваш принцеси
и юнака с двуглавия змей
и се питам в съня си къде си
слънце жарко навярно те грее.
Спи, сънувай и мъничко мое
тези сънища вечно помни
виждаш днес че всичко е твое
света целия твой е нали.
Как копнея и аз като тебе
да подскачам на крак и да пея,
да играя със куклата-бебе,
в миг да ревна, след туй да се смея.
Жадно търся във спомени дните
през които съм птичка била,
мимолетни са били бедите,
а живота забавна игра.
Днес съм в него и той е във мене,
и въвлича ме в свойта игра,
и навлича ми своето бреме,
и разбирам, че има съдба.
Има , скъпа и в тебе я има.
Ти не знаеш за нея дори.
В теб незрима, а в мене е зрима.
С теб е мила, а мене боли.
И за теб ,мое мило сестриче,
мога своя живот да си дам.
Да растеш като цвете кокиче,
да дадеш на света своя плам.
Нека никога подлост не срещаш
Цял живот за хората да те боли
и винаги, всеки миг да се сещаш
за нещастните детски сълзи.
Зов да срещаш и обич да даваш
и да нямаш от огъня страх.
Да умираш и пак да се раждаш.
Да ти бъде юмрука корав.
Порасти и бъди ми щастлива!
Здрава, весела все ми бъди!
Върху твойте ръчици се стичат
мойте сестрински, чисти сълзи...
Да имаш брат. Да имаш още едно същество до себе си в един общ свят. С обща кръв. С общи родители. В един и същи дом. В радост и в беда. “Брат брата не храни, но тежко му кой го няма” Защо ли го е измислил народа? Вярвам, че не случайно.
Да имаш още едно дете. Познавам неописуемото щастие да поемеш в ръцете си новия живот, за който и ти имаш заслуга.Да погледнеш в очите му и да откриеш, че и ти си целия негов свят.Ех, поне докато порасне дотолкова, че да открие и други светове.
Вярвам в теорията , че децата също избират родителите си. Тези, които ще ги отгледат от парче месо, ще ги въведат в тайните на оцеляването и ще остареят красиво по пътя към щастието. Своето и на своите деца.
Добре дошъл , Яворе! Расти силен и хубав! Като в песента...
07.05.2009 21:48
Личи си, че е дълбоко емоционален, смислен, мъдър и честен!
Аз особено много му се радвам като баща на Явор!
07.05.2009 22:37
13.05.2009 16:14
Не разбрах колко са твоите, но потвърждавам, че са голямо щастие, а внуците - още по-голямо!
Бъди здрава, за да им се радваш дълго!
п.п.Радвам се, че те открих, макар и покрай тъжен повод (коментара ти в друг блог за трагедията, свързана с нашия град).
А на теб поздрави сърдечни за чистотата, за нежността, за добротата, която прелива в сърцето ти ... Разчувства ме с твоето стихо...
:)
